Пясъчниците на София

Пясъкът е много любим материал за игра на децата. Като пространство за игра той се появява в Берлин още през XIX век. Ползите от играта с пясък са много – от развитие на фината моторика до практикуване на социални умения. Радостта от играта с пясък е още по-голяма.

В София обаче пясъчниците изчезват.

В този материал ще има примери от града и някои идеи за интеграцията на пясъчници в градското пространство.

Аз стигнах до извода, че има три типа пясъчници – такива, които са част от по-голямо публично пространство или отворено пространство за игра; пясъчници, често малки, които се намират в границите на оградена детска площадка; и третия тип, който се среща по-рядко, е когато покритието на площадките е от пясък, който тогава също се превръща в материал за игра. Тук ще си говорим за първия тип.

И така пясъчници като част от по-голямо публично пространство в София се броят на пръсти.

1. Пясъчникът с костенурка в парка “Заимов” пред театър София.
   Пясъчникът има правоъгълна г-образна форма. Разположен е в края на алеята на парка “Заимов” непосредственно пред театър София. Пясъчникът е относително голям, а вътре в него е разположена една от емблематичните каменни костенурки.
2. Пясъчник в „Княжеската градина“ (докато подготвях материала се оказа, че се планира изграждането на нова детска площадка на негово място).
   Част от цялостната ландшафтна композиция на градината – използвани са еднакви бетонни елементи като за озеленените пространства. Пясъчникът има симетрична кръстообразна форма, заобиколен е от каменни живитни, а вътре в него се крие и един каменнен хипопотам.
3. Южен парк – пясъчник “Кит” и “Лабиринт” – част от централното пространството за игра недалеч от голямата поляна.

Други примери може да разгледате на картата горе.

Защо са интересни пясъчниците – част от публично пространство?

Бидейки вплетени в градската тъкан, те предоставят възможност за игра без да създават обособено пространство. Този факт има своите плюсове както за децата, така и за техните родители. Това правило важи за всякакви съоръжения за игра, а не само за пясъчниците.

И докато в София пясъчниците изчезват, в други европейски градове пясъкът наред с други природни материали напоследък е предпочитан материал за оформяне на пространства за игра. Растения, треви, паднали дървета и други се използват, за да се компенсира липсата на връзка с природата в градовете (Gill, 2021).
В Тел Авив например са поставени преместваеми пясъчници в редица публични пространства, като част от програмата Urban95, която се фокусира върху бебетата и малките деца в града, както и хората, които се грижат за тях.

И наистина играта с пясък често я свързваме с най-малките деца, но тя радва малки и големи и създава възможности за споделено пространство и време.

В линка ще намерите и още примери за това как може да бъде интегрирана играта с пясък в градовете.

А за да може и пясъчниците в София да са чудесно място за игра, е необходимо да се грижим за тях.

 Безопасни детски площадки са описали стъпките за това тук.