„Игра“

Съвременната дума игра произхожда от старославянските игрь, играти,  с корени в древноиндийското ejati, което означава «да се колебая», «да се движа». Възможно е и сравнението с гръцкото κύματα «вълни» и древноскандинавското eikenn «буен», «див». [1]

Кога се появява играта?

Aмерикански изследовател и учен по психология Питър Грей изучава играта от биологична и еволюционна гледна точка. Той споделя, че има наблюдения за играта на различни видове бозайници – колкото по-развит е мозъкът на определен вид, толкова по-сложна е играта. Играта спомага за развитието на социални и физически умения, както и за справянето в рискови ситуации и овладяване на страха – животоспасяващо умение за животните.

Човешките деца също играят. Но това как, колко и къде играят се отличава драстично в зависомост от това къде и кога се намираме.

Например ловците събирачи нямат отделни думи за работа и игра.  Цялата общност от малки до големи работи-играе, за да съществуват.

Игрите през античността

В древен Египет играта е смятана за част от добрия живот. Момичетата и момчетата в Египет прекарват почти цялото си време навън и обичат да играят атлетически и спортни игри. Те обичт да плуват в реката и да танцуват, правят топки от кожа или папирус.

Стените на много древноегипетски гробници се отличават с красиво издълбани и украсени сцени, които говорят не само за важни култове , но също така илюстрират безбройните ежедневни дейности. Там може да видим и разнообразни сцени, в които деца играят, напомнящи акробатически занимания и включващи много движение. [2]

По улиците на древна Гърция се играе голямо разнообразие от игри.  Песните на Омир, най-ранните оцелели гръцки литературни текстове, описват широка гама от атлетични и спортни игри, както музика, танци и пеене.[3]

Платон прави радикално за времето си признание –  той подкрепя играта, като вижда в нея образователна функция. „Човек трябва да гледа на игрите като на средство за насочване на вкусовете и наклонностите на децата към ролята, която ще изпълняват като възрастни“.

Съвременници на Платон изобразяват деца върху вази и релефи – това е нов артистичен интерес към децата и детството в древна Гърция.[4]

Децата в Древен Рим често играят игри с топка с определени правила, подобно на съвременните хокейни или волейболни игри днес.

Детство през Средновековието?

Ако говорим за Средновековието няма как да не споменем книгата на Филип Ариес  L‘enfant et la vie familiale sous l‘ancien régime от 1960г, посветена на историята на детството. В нея Ариес споделя идеята, че «детството» като идея не е съществува през Средновековието, а децата са като малки възрастни. И понеже децата трябвало да живеят, като възрастни, те разполагали с минимум време зе игра.

Идеята на Ариес, че «детството» като концепция се е появила само в модерни времена е оспорвана успешно от различни автори след него.

Картината на Питер Брьогел Стари „Детски игри“(1560)  се явява един вид енциклопедия на игрите, които тогава са играни в Нидерландия, а и не само. Брьогел изобразява около 80 различни игри, всички от които се случват на градския площад.

Докато пише картината Брьогел живее в Антверпен, тогава в града има около 200 училища, а градът се превръща във важен център на образованието и науката. Възможно е, че в работата си Брьогелизобразява хуманистическите тенденции и педагогическите идеи на  исключено епохата на Просвещението.[5]

През този период образованието на децата става по-разпространено и институционализирано, за да се снабдят църквата и държавата със служители, които да се подготвят за техни бъдещи администратори. Малки местни училища, където бедните деца се учат да четат и пишат, са създадени от филантропи, докато синовете и дъщерите на благородните и буржоазните елити получават различно образование в гимназията и университета.

Индустриализацията и детския труд

С началото на индустриализацията нараства мащаба на детската експлоатация на работното място. Въпреки че детският труд е бил често срещан в прединдустриалните времена, децата обикновено са помагали на родителите си в земеделието или селските занаяти. Към края на 18-ти век обаче децата биват специално наемании във фабриките и мините, често работещи дълги часове на опасни работни места срещу ниско заплащане.

През втората половина на 19-ти век се въвежда задължително държавно училищно обучение на деца в цяла Европа, което помага за преместването им от  работното място в училищата.

Играта в града

Играта в града както я познаваме днес с заражда в края на 19век, а по-точно от 1860г. Появяват се детските площадки, като “морален” проект на социално ангажирани хора, възпитатели и дизайнери.  [6]

Габриела Бургхалтер, урбанист и изследовател на детските площадки, определя 4 основни етапа в развитието на детските площадки през последните 150 години:

• в началото на ХХвек социалните реформатори преместват децата от улицата на детската площадка;
•  през 30-те се ражда идеята, че децата трябва да играят с естествени материали, а не с игрови съоръжения;
• 60-те са епохата, когато родители, деца, общности сами се грижат за пространствата за игра;
• 80-те заедно с края на социалните и политически утопии идва кризата на дизайна на детските площадки. [7]

Нека разгледаме няколко примера характерни за тези етапи.

Детски площадки като защита на децата

В края на XIX век вече има площадки в някои градове в Англия, Германия и САЩ. Целта им е да защитят децата от опасностите на града, но също така да дадат възможност за физическо развитие.

С началото на ХХ век  в САЩ идва регулирането на детския труд, а с това и въпросът, какво да децата да правят през свободното си време, докато няма кой да ги гледа. Появяват се първите големи пясъчници, а също така и съоръжения с люлки и пързалки, където често е имало възпитател. Не след дълго такива съоръжения започват да се произвеждат фабрично, а Ню Йорк е препълнен със стандартизирани стоманени структури.

От приключенски площадки до игрови скулпури

В Скандинавия преди и след Втората световна война се зараждат важни идеии за детските площадки.

Carl Theodor Sorensen, датски ландшафтен архитект, е убеден, че играта с природни материали е най-добра за децата. През 1943 година той създава Skrammellegeplads в Емдруп, Дания – това е първата приключенска площадка. Тя предоставя пространство на децата за творчество, като им дава възможност да създават каквото пожелаят с материалите, които имана площадката.

През същото време в съседна Швеция тече програма за подобряване на качеството на живота в столицата чрез създаване на повече паркове и игрови пространства. Като част от тази програма абстрактна скулптура е поставена в пясъчник в Народния парк в Стокхолм.

Tufsen е любопитна конструкция за катерене и пързаляне. Автор е скулпторът Egon Moller-Nielsen. Неговата работа поставя начало на развитието на тъй наречените игрови скулптури.

В Амстердам също може да наблюдаваме силно развитие на игровите пространства, което се случва под ръководството на архитектат Алдо ван Ейк, който работи в отдела за градско развитие (Department of City Development) на Амстердам между 1947 – 1978г. Площадките му се появяват след Втората световна война. Първата площадка е построена през 1947г. и е експеримент – тя се състои от пясъчник с широк ръб, четири кръгли “камъка” и катерушка. Площадката има успех и е последвана от нови площадки, които бързо намират своето място в изоставени части на града, сред паркове и градинки. Площадките за ван Ейк са начин да тества своите идеи за архитектурата. Те са разнообразни по размер и форма и успешно се интегрират в градската тъкан. Всички площадки са различни, но са съставени от определен брой повтарящи се елементи (Fabrizi, 2018; van den Bergen, 2002).

За тридесет години Ван Ейк създава около 700 площадки, от които едва седемнадесет могат да бъдат видяни днес – било то в оригиналния им вид или фрагменти от тях.

В Ню Йорк през 30-те художникът Исаму Ногучи създава ландшафти за игра без да използва игрови съоръжения. Проектите му не са реализирани, но вдъхновяват други дизайнери като M. Paul Friedberg и Richard Dattner. През 60-те техните проекти на детски площадки водят до тъй наречената «революция на детските площадки» в Ню Йорк.

Игровите скулптури бързо набират популярност в различни страни по света. В Америка те се произвеждат фабрично от компанията Creative Playthings.

Във Виена скулпторът Josef Schagerl Йозеф Шагерл създава множество игрови скулптури с идеята да намери баланс между изкуството и игровите функции.

В Швейцария художникът Иван Песталоцци създава много успешната игрова скулптура Lozziwurm през 1972 година.

„Направи си сам“ епохата от 60-те

От края на 60-те може да проследим два различни процеса в САЩ и Европа. Много от площадките създадени тогава са частни инициативи, създадени с общи усилия на отделни общности. Често площадките са временни съоръжения построени върху изоставени терени. Един от пионерите в намирането и облагородяването на подобни пространства е ландшафтният архитект M. Paul Friedberg.

Европа по това време има различни приоритети – след втората световна война възстановяването на градовете, недостига на жилищата и урбанизацията са основна движеща сила.

Икономическият ръст от 60-те  предлага възможности за облогородяване на обществените пространства, а заедно с тях и пространствата за игра – това са все публично финансирани проекти.

Характерни за това време са инициативи като Group Ludic във Франция, KEKS в Германия, работата на архитектите Riccardo Dalisi в Италия и Palle Nielsen в Дания.

В Англия движението на приключенските площадки продължава да бъде влиятелно, за което подпомага теоретическия труд на Колин Уард, автор на книгата «Детето и града» от 1978г.

Упадък след 80-те

Началото на 80-те бележи фундаментална промяна. Детската площадка губи своята значимост. Като една от причините е въвеждането на регулациите за безопасност както в Европа така и в Америка.

От друга страна отношението на родителите също се променя – те стават по-тревожни и нямат увереност в това децата им да играят сами навън. Графиците на децата също стават по-плътни, с повече часове в училище и почти задължителни допълнителни занимания. Всичко това отнема от ежедневието им времето за игра.

Играта днес

А сега?

Макар че днес градската среда по света е препълнена с еднотипни пластмасови детски
площадки, интересът към свободната детска игра и игрови публични пространства започва
да се възобновява. Наблюдава се фокус към градската среда съобразена с нуждите на
децата, където не се разглеждат изолирани детски площадки, а градът като цяло,
където децата имат възможност да играят свободно и безопасно. Един от адвокатите на този подход е Тим Гил – независим изследовател и писател от Лондон. Той е автор на книгите “How Child-friendly planning and design can safe cities? (Riba Publications) и “No fear: Growing up in a risk averse Society (описана в Ню Йорк Таймс като «пътеводител за движението към по-свободна и по-рискова игра»)[8,9].
Все повече градове започват да осъзнават приоритетите от градското планиране
съобразено с нуждите на децата, тъй като ако един град е добър за децата, той ще е добър и за останалите.

Също така тук може да споменем работата на дизайнери като Daily tous les jours, които създават интерактивни инсталации целящи да събудят въображението както на малки така и на големи. Защото играта е за всички – тя ни помага да се срещнем в пространството на града!

1. Волкова И.И. ПОНЯТИЙНЫЕ ТРАНСФОРМАЦИИ СЛОВА «ИГРА» В ПРАКТИКЕ ИЗУЧЕНИЯ ИГРОВЫХ КОММУНИКАЦИЙ // Фундаментальные исследования. – 2013. – № 10-15. – С. 3481-3485;
   URL: https://fundamental-research.ru/ru/article/view?id=33090 (дата обращения: 29.05.2024).
2. Thomas H. Greiner „How Kids Had Fun in Ancient Egypt“ https://nilescribes.org/2022/03/10/how-kids-had-fun-in-ancient-egypt/
3. Andreu-Cabrera, Eliseo & GONZÁLEZ, MAR & RUIZ, FCO & Chinchilla, Juan. (2010). Play and childhood in ancient Greece. Journal of Human Sport and Exercise. 5. 10.4100/jhse.2010.53.04. https://www.researchgate.net/publication/47554686_Play_and_childhood_in_ancient_Greece
4. ibid
5. Amy Orrock. Homo ludens: Pieter Bruegel’s Children’s Games and the Humanist Educators (англ.) // Journal of Historians of Netherlandish Art. — 2012. — Vol. 4, iss. 2.
6. Gabriela Burkhalter „The Healing Power of Playing“
   https://www.berlinerfestspiele.de/en/programm/2024/radical-playgrounds/von-der-heilenden-kraft-des-spielens
7. Gabriela Burkhalter, The Playground Project,  JRP|Ringier, 2018
8. Tim Gill, Urban Playground:
   How child-friendly planning and design can save cities, RIBA, 2021
9. Tim Gill, No Fear:
   Growing up in a risk averse society, Calouste Gulbenkian Foundation, 2007